800 000 българи нямат достъп до личен лекар

25% от болничните легла в страната са излишни, като в София изобщо не трябва да бъдат разкривани нови структури за активно лечение, а част от съществуващите следва да се трансформират в такива за дългосрочни грижи. И докато болничната помощ в страната е в излишък, то 800 000 българи от 9 малки града и 3882 села на практика са без достъп до личен лекар. Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която беше приета от правителството в края на миналата година. Стратегическият документ е ангажимент на страната към изграждането на Европейски здравен съюз и включва анализи, политики и препоръки за развитие на здравния сектор.

По данни от 2021 година у нас по договор с НЗОК работят 3950 лични лекари, като на един лекар се падат 1711 здравноосигурени лица. Здравните власти отчитат слаба тенденция за нарастване броя на личните лекари, съчетана със спад в броя на населението на страната. Така към 2030 г. се очаква осигуреността с лични лекари да увеличи до един лекар на 1650 души, което е близо до заложените минимални нужди на национално ниво.

Като тревожен, обаче, се откроява фактът, че средната възраст на личните лекари е 58-59 години, а 25% работят в пенсионна възраст.

Друго притеснително обстоятелство е, че в 9 малки града и 3882 села, в които живеят над 800 000 души или 12 % от населението на страната, няма осигурен достъп на място до първична медицинска помощ, т.е. не са покрити от общопрактикуващ лекар. О тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1 000 души.

За да се намалят неравенствата в достъпа до личен лекар НЗОК въведе финансови стимули за общопрактикуващите медици в селските и отдалечените райони на страната под формата на месечно отпускана сума за съответната практика. Тези суми са определени в Националния рамков догвор по населени места и варират в зависимост от отдалечеността на практиката от други лечебни заведения, затруднения достъп поради лоша транспортна инфраструктура, разпръснатост на обслужваните населени места, обслужваното население и замърсяването на околната среда. Анализите, обаче, сочат, че тези стимули не са достатъчни и не водят до значимо подобряване на достъпа на населението в отдалечените и труднодостъпни райони до лекар.

Ето защо документът предлага допълнителни стимули за общопрактикуващите лекари да разкриват практики в труднодостъпни и отдалечени райони. Например чрез първоначална еднократна сума за семейството на лекаря; разходи за наем и транспорт; предоставяне на средства за заплати за наемането на допълнителен брой медицински специалисти (лекари, медицински сестри, акушерки, фелдшери и/или лекарски асистенти).

Същевременно картата отчита добре познатия от години проблем с излишъка от болнични легла.

Към края на 2021 г. в страната функционират 319 болници, от които 112 са многопрофилни. Броят на частните болници е 115, на специализираните болници – 60 и на държавните психиатрични болници – 12. Освен тях стационарна дейност осъществяват и 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар.

Лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични легла, от които половината – 25 608 са в многопрофилните болници. Частните болници разполагат с 14 392 легла и броят им постоянно се увеличава. 6 520 са леглата в специализираните болниците и 2 122 в психиатричните болници. Още 2245 са леглата в другите лечебни заведения като Комплексните онкологични центрове.

Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е концентриран в 7 области – София (столица) (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).

Анализът на данните показва, че на национално ниво е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което е 25 % от всички разкрити легла.

При преглед на леглата по видове се установява, че най-голям е излишъкът по отношение на леглата за активно лечение – 14 843, докато е налице значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия – недостиг от 2 989 легла, т.е. 58 % от установените потребности.

Медиапул