Българската миграция към Великобритания от средата на 19в. до 1940г.
д-р Мила Маева, ИЕФЕМ-БАН
В миналото българите рядко избират Англия (Великобритания) като основно място за емиграция.
От ХVІІІ в. насам Островът играе ролята на особен вид ˮразпределителен центърˮ на икономическата емиграцията към страните от Британската общност (Австралия, Нова Зеландия, Канада и др.), както и към САЩ.
Информацията в британските архиви показва, че в пътническите списъци на корабите, напускащи английските пристанища, има голям брой българи (обикновено в трета класа броят им е поне 10 души), насочващи се към Северна и Южна Америка, а трагично известният “Титаник” е само един от примерите.
Моето проучване откри едва 29 българските граждани (или пристигнали от територии с преобладаващо българско население) (16 българи, 12 евреи и 1 арменец), които получават британско поданство в периода от 1878 до 1940 г.
В периода до 1878 г. българите в Англия са преди всичко търговци от района на Търново, отворили свои кантори в Лондон или Манчестър. Има данни и за български моряци, пътуващи под британски флаг, или участници в театрални трупи.
Преброяването от 1861 г. споменава Михаил Михайлов (род. 1838 г.), търговец на памук, който живее в Манчестър заедно със съпругата и дъщеря си. По това време там е и Хараламби Лефтеров (род. 1833 г.), търговец от Търново и управител на търговската кантора „Камбурови&Лефтерови”. Той живее заедно със съпругата си Мария (род. 1841 г.) и четирите си деца, две от които са родени в Англия. При тях е и брат му Теодор (род. 1853 г.), който по това време учи в университета в Манчестър. След завършването си Теодор се прибира в родината си, където открива читалище в малкото търновско село Михалци, развива активна революционна дейност и по времето на Априлското въстание е убит в Дряновския манастир.
Друг български търговец, който има бизнес в Манчестър, в този период е Йордан Марко Вълчов, получил британско гражданство през 1870 г. Макар да не бяха открити сведения за неговия живот в Англия, появиха се данни за банкрут на търговската му фирмата през 1882 г.
Броят на българските търговци в Манчестър през втората половина на 19 в. е толкова голям, че Марко Балабанов се среща с тях през 1876 г. с цел да получи финансова помощ при организиране на Априлското въстание.
Интересен е примерът на българите Велизар Велико (или Велко) и Венчан Христови, синове на първия избран кмет на Варна, които основават клон на семейната им търговска къща в Англия. “Велико Христов и Синове” се занимава с търговия с желязо, мед, кокс, кафе и пипер, транспортирани до Малта, Гърция, Турция и България.
Британските архиви дават и информация за смесени бракове между българи и англичани. В повечето случаи българи се женят за англичанки, а обратното е почти рядкост. Сред изключенията българки да сключват брак с англичани през този период може да се посочи бракът на Веселка Бретон, род. 1882 г. Тя се омъжва за Нортън Бретон, а синът им се ражда в България. Британското преброяване от 1911 г. заварва семейството в Лондон, където вече е родена и дъщеря им.
Примерите за смесени бракове между българи и англичанки са многобройни и преобладаващи. Интересен е случаят на семейството на Георги Ангелов (род. 1866 г.), което живее в Хакни, Лондон. Георги сменя много работи – от търговски чиновник, през счетоводител на свободна практика до политически агент през 1911 г. Синът му Клоуд е сержант в кралските въздушни сили по време на Първата световна война, служил в Галиполи, Египет и Франция. Той загива по време на полет през 1918 г. и получава посмъртно кръст.
В периода след 1878 г. и особено в началото на ХХ в. значително се увеличава броя на българите, които работят или живеят в Англия. В повечето случаи става въпрос за икономически емигранти, които са наети в различни фабрики и заводи в големите английски градове. Такива са Лазар Иванов от Етрополе, работник в мините в Североизточна Англия, и Георги Шипаров (род. 1883 г.) от София, градинар в югоизточната част на страната. В дома на семейство Лайнсман в Кенсингтън, Лондон, като прислуга живеят и работят седем българи от София.
В началото на 20 в. вече започват да се появяват и сведения за жени, които са помощници в частни домове или училища, сестри или фелшери. Като примери могат да се посочат Стефани Караджов, която е прислужница в училище, или Ружа Атанасова, сестра в болницата “Св. Томас” в Лондон.
Изследването показва, че информацията за броя на българите в края на 19 и началото на 20 в. е доста разпокъсана и неточна. Те са водени преди всичко от икономически мотиви и малкият им брой позволява поименно да се проследят. Повечето от тях са търговци и допринасят за преноса на стоки между България и Англия. След възстановяването на българската държава, живеещите в Англия българи, стават част от националната пропаганда в чужбина и участва в различни политически лобита в Англия с оглед получаване на различни привилегии на страната или намаляване на негативите, особено след Първата световна война.