Британското правителство затяга правилата за дългосрочен отпуск по болест
Британското правителство ще се стреми да затегне правилата за дългосрочен отпуск по болест в опит да спре нарастването на броя на британците, които трайно са излезли от работната сила в страната, съобщава “Ройтерс”.
Нивото на работещите британци в трудоспособна възраст е най-ниското от 2015 г. насам. Това се дълиж главно на нарастването на дългосрочните заболявания и по-големия брой студенти, за разлика от други големи, богати страни, които отчитат повишена работна сила от 2020 г. насам.
С поглед към националните избори по-късно тази година, при които социологическите проучвания прогнозират загуба за консерваторите, Сунак се опитва да привлече основните избиратели на торите, като предупреди, че настоящият законопроект за социални помощи е фискално неустойчив и заяви, че “културата на болнични” около психичното здраве трябва да бъде овладяна.
“Трябва да бъдем по-амбициозни, за да помогнем на хората да се върнат на работа, и по-честни по отношение на риска от прекомерно медикализиране на ежедневните предизвикателства и грижи в живота”, отбеляза той.
Сунак изтъкна, че ако бъде преизбран, ще продължи с реформата на социалните грижи, включително чрез упълномощаване на властите да третират измамите с обезщетения като данъчни измами.
Около 9,4 милиона британци на възраст от 16 до 64 години – 22% от тази възрастова група – нито работят, нито са безработни, спрямо 8,55 милиона точно преди пандемията. От тях 2,8 милиона са продължително болни, а 206 000 боледуват временно.
Опозиционната Лейбъристка партия, която има двуцифрена преднина в социологическите проучвания, посочи, че консерваторите не са успели да осигурят нито здрава нация, нито здрава икономика и че нейните собствени политики ще се справят с първопричините чрез намаляване на списъците с чакащи в здравеопазването.
Миналата година британският орган за наблюдение на бюджета заяви, че 1/4 от хората, които са отсъствали от работа поради дългосрочно заболяване, чакат медицинско лечение. Беше уточнено обаче, че съкращаването на списъците с чакащи до дължината им от 2015 г. може да върне едва 25 000 души на работа.
Над половината от продължително болните съобщават, че страдат от “депресия, разстроени нерви или тревожност”, въпреки че мнозина посочват, че това е второстепенно състояние наред с основния им здравословен проблем.
Сунак заяви, че медиците са твърде склонни повторно да издават листове за удължен отпуск по болест, вместо да съветват как човек може да се върне на работа.
Той настоя здравните работници, а не семейните лекари, да предоставят “обективна оценка на способността на някого да работи и персонализираната подкрепа, от която той се нуждае, за да го направи”.
“Ние не просто трябва да променим болничния лист, ние трябва да променим културата на болничния лист, така че по подразбиране да става дума за това каква работа можете да вършите, а не каква не можете“, изтъкна Сунак.
