Да пожелаем баня на ”европейците”

Ангел Джамбазки

Ей така, без повод, дa споделя наблюдения.

По повод твърденията и смешките, как българите не сме се били къпали и сме си честитили банята и за неделните липси на топла вода в жилищните комплекси.

По принуда си дрема на едно летище за пореден път, защото самолета пак го нЕма.

Преди малко пристигна полет от Мюнхен, пътниците насядаха наоколо и рЕзко ми се насълзиха очите. Не от роматника, от смрад. Повтарям, на летище съм, не в подлеза на Централна гара.

Ама няма такъв букет от аромати. Всичко, което можете и не можете да си представите. Кисело, солено, сладникаво, къри, чорапки всякакъв чешит и обикновени запотени холандски бюргери. Ма остро. Така горе – доле, по нос ги определям на около месец от банята. Цялата Европа е около мен. На талази.

И при това около мен са само стожери на културата и “европейските ценности” – холандци, немци, белгийци. Няма и един гаров циганин да поеме вината. И в добавка – явно са дълбоко убедени, че колкото по-звучно и по-шумно и по-гръмотевично оповестяват храносмилателните си процеси, толкова повече точки печелят.

Точно пред мен един бюргер си пийва бира с вино, и хич му не е до бани и къпане. Осезаемо от месеци. Облечен е в традиционна носия – омазан костюм от изпращането на чичо Ади, бели чорапи (бели към 91-ва) и оръфани сандали, мърлява чанта. Току – що нададе такъв топовен салют, че не знам как не се разцепи.

Направо отлепи около педя, педя и половина от седалката. Като се разсее смога, ще ида да го поздравя. За постигнати достижения в индивидуално класиране, в тази оспорвана тук дисциплина.

Та така. Задушевно ми е едно такова. И ароматно. Та не ми се хвалете със автобус 79. Тук е недостижимо. Наредък. Не честита баня. Пожелавам им баня.