Като филм на ужасите
Меко пролетно утро. Упойващ мирис на люляк и пролет, приветливо галещо слънце, тихи и чисти улички.
Спокойни, усмихнати, добре облечени хора се разминават и се поздравяват ,без да се познават.
Чисти сгради, дворчета с много цветя, навсякъде цветя, отворени врати навсякъде, не се затварят и нощем. Апетитни миризми на хляб, сладки, всякакви вкусотии…малки кафенета.
Сядам и аз да изпия едно вкусно кафе с шоколадена тортичка. Почти без пари…Отдавна са отминали зловещите времена на чалга и мутри, на глад и злоба, на срам и омраза, на мръсотия в душите и навсякъде. Никой не говори за политика, престъпленията са някаква кошмарна фикция. Никой не заключва жилищата си, измити като със сапун са улиците, транспортът – почти целия е под земята.
И навсякъде българския флаг, гордо се поклаща от лек ветрец. Вслушвам се в разговор на съседна маса. Възрастен човек, след кратка пауза заключава :“Боже, как оцеляхме…не е истина. Често ги сънувам тези кошмарни времена…Нещастната България, как оцеля, цяло чудо…А помните – мутренските времена, чужбината, мизерията, кучешкия живот, стреса, не е за вярване…да, младите дори не вярват като им говориш…“
Стряскам се…събуждам се…пускам телевизора…новини…прегазен старец, отвлечено дете, обир на банка, скандал между политици, изкривени от болка и безнадежност лица, клетви, поредна стачка, авария в завод, заплахи, вдигат цени, заплаха от нова пандемия, обещания…
България е единствената държава в Европейския съюз, в която да си интелектуалец или поне интелигентен, е срамно и обидно. В която чалгата – диви кючеци, с цинични текстове, изпяти от бездарни проститутки е култова, най-обичана от народа музика…Единствената държава с посткомунистическа влиятелна партия, с безпардонни мутри-от прокурорите до чистачите; с почти легитимно купуване на гласове по избори, купуване на полицаи и всякакви институции; купуване и продаване на човешки живот, непрекъсната опасност от изнасилване, обири и убиване, дебнеща по улици деца и възрастни…Колкото си по-прост, по-лош, по-голям престъпник, толкова си по-влиятелен и уважаван – Пеевски, Доган, Бареков, ,Станишев, Костов, Сидеров и т.н….В зародиш се задушава и унищожава доброто, хубавата музика и изкуството, позитивните неща. Тук преобладава вече не лош човешки материал, а измет, тиня. Напоследък вървя по улиците и забелязвам, че мнозинството лица са грозно изкривени от злоба, безпомощност, лоши помисли…
В България половината от населението e заразено неспасяемо от ментална ебола…
Обичам красотата, правдата, човечността, спокойствието, добротата. И затуй, може би, мразя днешна България. Забелязвам, че всяко събуждане сутрин тук, вече е кошмар за мен…Особено ако човек няма истински близки тук, на които може да разчита, и топлите отношения са фиктивни……Почти всички нормални хора отдавна се изнесоха…
Такава държава не трябва да съществува…и има всички индикации, че скоро идва нейния край…
Александър Кипров, композитор
