Pensiq

В 12 без 5 на 2022 г. депутатите задвижиха „сините карти“ в България

След като веднъж го отложиха и за малко да го оставят за догодина, депутатите все пак удължиха престоя си в пленарна зала до късно в петък, за да гласуват дългоочакваните промени при т.нар. „сини карти“.

Законопроектът за изменение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесен от Надежда Йорданова („Демократична България“) и група народни представители, бе приет на първо четене със 122 гласа „за“, 34 – „Против“ и двама въздържали се.

Промените целят улесняване на достъпа до пазара на труда в страната на висококвалифицирани специалисти, граждани на страни извън ЕС. Гласуването на ключовия законопроект на първо четене все още не е гаранция, че той ще бъде финализиран. Тепърва предстои окончателното му разискване и приемане.

Възражения срещу него имаше от страна на „Възраждане“, които изразиха опасения от нахлуване на вълната от работна ръка, която ще залее България. Йордан Цонев от ДПС допусна дори възможността от застрашаване на националната сигурност и посочи още, че „Синята карта на ЕС“ би могла да се превърне в „златна трудова книжка“, сравнявайки я със „златните паспорти“.

Какво всъщност са „сините карти“

„Сините карти“ се издават на граждани от трети страни, за да дойдат да работят в България. Най-често те се използват за наемане на високвалифицирани специалисти в сферата на IT индустрията. Процедурата по издаване на документа обаче е твърде бавна и тежко бюрократична – представители от бранша споделят, че в момента тя отнема около 6 месеца и освен това има някои ненужно сложни изисквания.

Тромавият процес отказва много работодатели и на практика затваря вратата пред висококвалифицираните кадри от страни извън ЕС да заработят в България, респективно да плащат данъци тук и да участват в местния икономически живот. Пресен пример за пропуснатите възможности е войната в Украйна, която принуждава много хора от IT индустрията не само в нападнатата страна, но и от Русия да търсят начин за релокация. България обаче рядко е сред предпочитанията има именно заради неблагоприятните условия.

Затова технологичните фирми в страната от години настояват за облекчаване на процедурата, обяснявайки, че това ще даде шанс на индустрията да задоволи поне частично острия недостиг на кадри (софтуерният бранш например ще се нуждае от над 30 хиляди нови служители след пет години). Политиците редовно кимат в знак на съгласие, но досега така и не са приоритизирали на практика и по същество законодателните промени.

Минаването на първо четене в пленарна зала е важна крачка, но тепърва предстои втората, която да ги утвърди и направи реалност. Над промените по „сините карти“ – които впрочем са обвързани със средствата по Плана за възстановяване – тегне обаче опасността да не бъдат финализирани заради вероятността от разпускане на 48-ото Народно събрание. Ако депутатите не ги приемат сега, процесът по обсъждане и гласуване ще бъде върнат отначало в следващия парламент.