“Историята оживява” – Дойранска епопея

Второто издание на съвместната рубрика на сдружение “Българска история” и телевизия BiT.

Прастарите времена и мистичните пътеки на България

Учените не спират да спорят какви цивилизации са обитавали нашите земи в прастари времена. Каква е истината? Говорим с Ирена Григорова, писател и изследавател на темата.

Легендите оживяват (Южна България) – Каменната сватба

Легендите оживяват (Южна България) – Каменната сватба

Българските учени: проф. Димитър Пасков

Представяме ви четвъртия епизод на новата ни видео поредица, популяризираща българските учени и техните достижения. Ред е на създателя на лекарството срещу детски паралич – проф. Димитър Пасков. Гледайте, коментирайте, харесвайте и споделяйте! :) 10 кратки филма, 10 вдъхновяващи истории, 10 повода за гордост. Проектът се осъществява с подкрепата на Vivacom.

Плоска могила Юнаците най-старото злато на света

Селищната могила Юнаците, наричана още Плоската могила, е на 1,5 км югозападно от село Юнаците и 6 км от Пазарджик. Тя представлява насип, в който ясно се вижда как слоевете в почвата бележат различни периоди във времето. Могилата е една от най-богатите на находки.
Археологическа находка на златно мънисто бе намерена при разкопките на Плоската могила край село Юнаците това лято.

Българско военно чудо: Лозенградската операция

Във втория епизод от поредицата ви представяме първата голяма военна операция на Българската армия през Балканската война. Окрилена от своето желание за постигане на националния идеал, още в първите дни на дългоочаквания конфликт, войските на Царство България постигат неочаквани резултати. Какви са те? Разберете в следващите минути.

Търновската конституция

След така чаканото Освобождение на България,

българският народ трябва да се справи с нелеките задачи да изгради свои собствени държавни институции и да създаде своя собствена конституция.

И макар прекараните години под чужда власт да спират развитието им,

българите се справят и изготвят своята първа конституция – Търновската, която несъмнено се превръща в онази стабилна основа, без която е немислимо развитието на България. Има събития, които оказват силно влияние върху изготвянето ѝ.

Подписването на Одринското съглашение за примирие между Русия и Турция на 31 януари 1878 година, както и на “Основите на бъдещия мир” са първите международни актове, с които се признава освобождението на българския народ от османско иго.  Според тях България трябва да стане автономно и трибутарно княжество с християнско правителство. Последните преговори на граф Н.П. Игнатиев с турските представители за българските земи обаче са трудни, тъй като Турция е твърдо решена, че иска България да бъде автономна провинция в пределите на империята, а не княжество. Така на 3 март 1878 година в Сан Стефано е подписан прелиминарният мирен договор, с който се поставя началото на самостоятелното развитие на българския народ. Според член 6-11 на договора, българската държава се възстановява като автономно, трибутарно княжество с християнско правителство и народна войска.

Макар освободил се, пред народа на България стои тежкото изпитание да избере свой княз и част от българските първенци да изработят организацията на бъдещото управление, съставяйки един основен закон – Конституцията. Подготовката за изготвянето ѝ започва под ръководството на княз Дондуков през април 1878 година и продължава до 16 април 1879 година, когато се приема Първата българска конституция – Търновската. Както става ясно, осъществяването на тази задача отнема много време и усилия, а има и трудности, през които трябва да преминат отново българите.

Една от тези трудности е свиканият по настояване на западните Велики сили конгрес в Берлин на 13 юни. Те са недоволни от голямата територия на българската държава, вследствие на Санстефанския договор. Според взетите решения на Берлинския конгрес, България става самостоятелно трибутарно княжество под върховната власт на султана, с християнско правителство и народна войска, тоест васална държава със самоуправление.

Това се отразява и върху организацията по изработването на проектоустава, защото изрично се подчертава, че трябва да бъдат осигурени правата както на българите, така и на всички други народности. А по-късно, на съвещанията на Учредителното събрание през февруари 1879 година, именно подписаното на конгреса в Берлин поражда бурни дебати относно общобългарския въпрос.

Създаването на първоначалния проект за Органически устав се възлага на руския юрист Сергей Лукиянов. Като източници използват сръбския Органически устав от 1869 година и Румънската конституция от 1866 година, влияние също оказва и руското законодателство.  Лукиянов се допитва и до мнението на видни български общественици и представители на християнското духовенство – екзарх Йосиф, митрополитът Антим, проф. Марин Дринов, Т. Бурмов, М. Балабанов, Др. Цанков. Всички те без изключение са за това Княжество България да бъде ограничена монархия и като цяло възгледите им са доста по-консервативни от тези на Сергей Лукиянов. Този проектозакон е изпратен в Русия, където на “Особено съвещание” го разглеждат и допълват, правейки го значително по-демократичен. С направените промени Органическият устав придобива цялостен и завършен вид, но той не е окончателен, тъй като последната дума принадлежи на българското Учредително събрание, което може да го коригира.

На 11 януари 1879 година княз Дондуков-Корсаков получава проекта, който е с известни изменения и го внася за обсъждане в Учредителното събрание. В Събранието стават оживени разисквания и се сблъскват две концепции за общественото и държавно устройство – това на либералното и на консервативното крило. В крайна сметка и двете страни допускат известни компромиси и се обединяват в името на каузата.

Освен че достигат до единно мнение относно проектоустава, те решават, че вместо наименованието “Органически устав за държавно устройство на Българското княжество”, ще го заменят с “Конституция на Българското княжество”. Защото органически устави имат само страни, които нямат пълен суверенитет. Така се стига до 16 април 1879 година, когато е приета и самата Търновска конституция.

Тя съдържа 22 глави, някои от които са обособени в дялове. Търновската конституция отразява свободния и демократичен дух на българския народ. Заложени са идеите на либерализма, които по това време са получили признание в повечето действащи западни европейски конституции. Отделено е значително място и на правата и свободите на гражданите, както и на свободата на словото, вероизповеданията и неприкосновеност на частната собственост. Законодателната власт е предоставена на монарха и народното представителство, а изпълнителната принадлежи единствено на княза. Освен това той е и свещен и неприкосновен, като всичко това определя неговата фигура като център на политическия живот в България според Търновската конституция.

Имайки предвид, че тази конституция е приета само една година след петстотингодишното османско иго и при липса на всякакъв политически и демократичен опит е нормално специалистите да я определят като далеч от перфектна. Въпреки това обаче трябва да ѝ отдадем заслуженото, тъй като е достатъчно демократична за времето си, съобразена е с европейските стандарти и изиграва огромна роля при преодоляването на примитивните феодални отношения. Не на последно място Търновската конституция поставя началото на съвременната българска държавност, а бъдещите години и възходът на България доказват, че тя успява да изпълни своята задача.

Начална страница v2

“Историята оживява” – Златната ябълка

Двадесет и осмото издание от втория сезон на съвместната рубрика на сдружение “Българска история” и телевизия BiT.

10 цитата на чужденци за българската бойна слава

“Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!”

– тези думи са приписват  на лорд Милн, командващ съглашенските сили в сражението при Дойран.

Те са произнесени през 1936 година, когато Вазов е поканен от някогашните си противници – англичаните, да присъства на техния конгрес. На парада по случай 20 години от кръвопролитния сблъсък участват 3000 военни и 200 бойни знамена, като това е показателно за мащабите на признанието към българския офицер.

Българската военна история, датираща след Освобождението, е наситена с постижения. Тя ни разкрива по един блестящ начин всеобщия ентусиазъм на населението на младата държава, търсещо своето национално обединение. Петте войни в периода 1878-1944 година доказват едно – бойните умения на родния войник често довеждат до успех на бойното поле, но на политическо ниво страната така и не получава това, за което нейната армия се сражава.

В страниците на родния летопис са запечатани редица славни сражения, като сред тях се открояват операции в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война. Ярък пример за такива са Сливнишката епопея, Одринската епопея и Дойранската епопея. И в трите сражения при изключително неблагоприятни за нея предпоставки Българската армия постига победа, а световната общественост обръща погледа си към Балканите, впечатлена от нейния триумф.

В следващите редове имате възможността да прочетете някои цитати на бележити чужденци,

изследвали постиженията на Българската армия във войните за национално обединение.

Никога няма да забравя един ранен войник, който бе отнел една сръбска пушка; ние искахме да го качим на кола, той отказваше, искаше да ходи пеша. Натоварен с две пушки, неговата и сръбската… се бореше да не му вземат оръжието, което бе завладял с такава храброст.

Д-р Шарл Роа (дворцов лекар)

Пред победата на българите при Сливница трябва да се преклонят както малките, така и големите държави.

австрийският вестник „Нойе фрайе преса”, 9 ноември 1885 година

Българите се бият като лъвове дори без офицери. Те заслужават един спомен в историята, дори ако бъдат победени.

Цариградският в. “Stambul” 6 ноември 1885 година

При с. Гечкенли две роти български войски показаха храброст, каквато досега военната история не знае.

из в. “Матен” по повод Лозенградската операция през Балканската война

Цял един народ беше ожитворен и се втурна на юг и на югоизток с непоколебима решителност… Българските войски отидоха от нивата и кошарата, но се биха като герой!

в. “Таймс” за битката при Люлебургаз – Бунархисар

Те (българите) не искаха да знаят, че щикът е излязал от употреба, и се хвърлиха “на нож!” от 500 м. далеч, без да могат да ги удържат техните началници. Нищо не беше в състояние да възпре неудържимото им напредване.

в. Таймс за битката при Люлебургаз – Бунархисар

Изумителна е бързината на движенията и нападенията. Това е ураган и ураган, който може да се повтори при едно замахване на сабята на командващия. Забележителна е бойната подготовка.

Явeр паша за българската пехота

Това бе една човешка вълна, един прилив от мъжество. Една буря от хора.. Не можем да си представим без смайване и възхищение една поредица от фортове, превзети с атака „на нож“.

Луиджи Барцини, в. “Кориере де ла сера, 1912

Със същите очи, с които ви гледам, надлюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от един вече рухващ към земята наш бомбардировач и се хвърли към друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и бомбардировачът се разцепи като дъб, поразен от гръм..

американският летец-изтребител лейтенант Джон Маклендън за тарана на Д. Списаревски.

Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света.

лейтенант Едуард Тинкер

Начална страница v2

Легендите оживяват – Велико Търново

Четвъртият сезон на документалната поредица “Легендите оживяват” представя интригуващите истории на Северна България. В седмия епизод се потапяме в мистичната родова история на кастрофилакса на Трапезица. Споменът за неговата трагична и героична отбрана на крепостта до падането и в османски ръце се предава по строга традиция в семейството му до ден днешен поради жестоките повратности на времето.

Легендите оживяват – Велико Търново

Четвъртият сезон на документалната поредица “Легендите оживяват” представя интригуващите истории на Северна България. В седмия епизод се потапяме в мистичната родова история на кастрофилакса на Трапезица. Споменът за неговата трагична и героична отбрана на крепостта до падането и в османски ръце се предава по строга традиция в семейството му до ден днешен поради жестоките повратности на времето.

“Минало в минути” представя 5 факта за Волжка България

В деветия епизод на “Минало в минути” Мирела ни разказва за Волжка България, основана от втория син на Кубрат – Котраг. Къде се намира тя, колко време съществува и каква е нейната съдба, разберете в следващите минути.